Евгени Харамлийски: Няма как да изнасяме вино, докато страната ни има такъв имидж

Г-н Харамлийски, Вие сте изпълнителен директор на Domaine Boyar от 2008 година. Кои моменти от тогава до сега ще определите като най-ключови за компанията?

Целият период е доста интересен, защото още през 2009 година световната финансова криза стигна и до България. И трябваше веднага да се справим с някакъв проблем. Непосредствено след това започнахме пълна промяна на портфолиото на компанията, на визията ѝ, но най-вече с подмяна на екипа и формирането на нов маркетингов и търговски екип. Иначе пускането на нови продукти е ключово за успеха на Domaine Boyar и това, че ние в продължение на 10 години, може би всяка година пускахме по 7-8 нови продукта. Разбира се, някои от тях не бяха успешни, но пък голяма част от тях бяха. Така ние за около 10 години успяхме да променим изцяло портфолиото на компанията с атрактивни продукти във всеки ценови сегмент, както и в ниския, средния и високия ценови сегмент при вината. Другият важен момент беше започването на внос на винa освен, че е голям производител и износител на български вина той също така е и голям вносител от всички големи винени региони в  света. На практика в нашето портфолио ние имаме вина от всички хубави региони на света – става въпрос за Франция, Италия, Испания, Чили, Аржентина, Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Калифорния и т.н. И това са два много важни момента, тъй като ние винаги сме се старали да имаме страхотно съотношение между качество и цена, което условно можем да наречем условно „уау“ ефект. А какво всъщност означава това? Когато си купиш едно вино, дори и евтино и дори да си дал 5 или 10 лева за него без да имаш големи очаквания – отпиваш и казваш „А, то било хубаво“ – ето това е, което ние целим и успяхме да постигнем. Докато много от избите в България малко се надскачат и даваш 20 лева за вино, след което се прибираш вкъщи, отваряш го и не ти допада като вкус. И при нас това е интересното и най-важното, затова мисля, че в това отношение ние се справяме най-добре в България. С това, че независимо в какъв ценови клас си купуваш вино – дали е по-евтино, дали е в средния, или скъпия сегмент – ти оставаш положително настроен спрямо цената – т.е. качеството винаги е малко по-добро от цената.

Интересно е, че 2008 г. Международната организация по лозарство и  винарство я използва като една разделителна линия и твърди, че 2008 има 10% спад на световна база в консумацията на вино. Вие усетихте ли го, или новите продукти, които сте въвели са засилили потреблението?

Световната тенденция и тази на българския пазар често не се засичат, а се разминават с близо 3-4 години – понякога може и повече. И ако в световен мащаб 2008 г. е започнал спад при консумацията на вино, то тогава в България започна развитие на винената култура и на винения пазар. Иначе пазарът нарастваше от 2008 г. до 2019 г. с двуцифрен ръст. И това се дължеше на развитието на винената култура на хората, преминаването от високоалкохолни напитки към вино и промяна в стила и начина на живот. Тъй като виното се консумира с храна – то става стил на живот – това беше тенденцията от 2008 г. до 2019 г. в България. И ако в световен мащаб се е наблюдавало намаляване на консумацията, то в България за тези 10-11 години се говореше за засилване. Сега обаче и ние сериозно усещаме тази тенденция, която е факт. Намаляването на консумацията се вижда и в Европа, и в света, и в България през последните 4-5 години.

През 80-те години сме четвърти в Европа по износ на вино, докато последните данни, които разгледах показват, че сме на десето място в Европа по производство на вино и сме нетен вносител последната една година, според последния доклад на Министерство на земеделието. Domaine Boyar е компания, която хем произвежда и изнася, но и внася вино. Как Ви се отразява една такава статистика?

Статистиката е вярна, но ще допълня с още едни цифри, които си спомням много добре. През 2008 година, когато поех Domaine Boyar, България е изнесла 68 млн. литра вино, а през 2022 година България изнесла 17 млн. литра вино. Сами можем да сметнем за 14 години, какъв е спадът от 68 млн. на 17 млн. литра. Може би през 2023 г. износът е още по-малък, но истината е, че на практика България и винената ѝ индустрия е загубила своите пазари и износа на вино. И е много трудно днешно време да изнасяш българско вино, въпреки добрите качества на виното, което произвеждаме. Ние губим пазарите си по две основни причини. Едната е, че сме абсолютно неконкурентоспособни през последните 2-3 години – имаме ниска  производителност, високи цени и не можем да се конкурираме с Испания, Италия, Чили, Аржентина, или дори Австралия. На второ място е имиджът на България, защото във винения бранш е много важно откъде идва виното и имиджът на страната се пренася и върху този на виното. И всеки път, когато потребителите си купуват вино те винаги гледат или питат откъде идва виното. И какво се случва, когато то е от България ? През последните 15-30 години България непрекъснато излъчва новини за корупция, престъпност, убийства и бедност. И повярвайте ми – консуматорът в Нидерландия и Германия вярва, че ако си купи една бутилка българско вино, част от цената, която е платил за нея – отива за корупция в България. Това е имиджът на нашата страна и на виното ни. И ние няма как да изнасяме, докато имаме такъв имидж. Още много примери мога да дам в това отношение, тъй като ние ангажирахме търговския директор на третата в света винена компания, която го освободи и той тръгна по своите клиенти в Швейцария и Германия. И навсякъде, където изпращахме мостри и давахме цени, отговорът беше един – много хубави вина, добра цена, но нямаме интерес да развиваме категория България –  точка по въпроса.

Въпреки всичко Вие изнасяте и за доста външни пазари в Западна Европа...

Точно така – нашият най-голям износен пазар в момента е Белгия, а след това Нидерландия. Великобритания и Швеция също са много големи пазари. 

Те на какво разчитат, за да купят Вашето вино и да го предлагат?

Разчитат на доброто съотношение между качество и цена. Както казах ние вече не сме толкова конкурентоспособни и за да поддържаме по-конкурентни цени на практика се лишаваме от каквато и да е печалба и от цялото това нещо и става все по-трудно и по-трудно. Иначе на какво разчитат? Например как ще продаваме българско Пино Гриджо в Нидерландия – няма как да го направим, защото е българско. По-скоро ще кажете обичаме Пино Гриджо и го продаваме.

И все пак в този контекст, когато на рафта до българското вино ще стои френско, испанско, италианско – какво значение има марката Domaine Boyar в Европа?

Определено в Белгия Domaine Boyar е бранд, защото много други български производители се опитват да продават в Белгия, но те не са успешни, докато ние сме разпознаваем бранд в Белгия, Швеция, Нидерландия и във Великобритания и е символ на надежден партньор. Т.е. ние сме може би единствената българска компания, която може да предложи постоянно качество – предложил си едно вино, което е с това качество от първата до последната бутилка и предлагаш само него. Tesco във Великобритания, доставчици сме на Mark and Spencer’s и други големи вериги там. Един милион литра – само Domaine Boyar може да предложи един милион литра с едно качество от първата до последната бутилка и там е символ на надеждност и постоянно качество – това е важното, заради което ние успяваме.

А в България как стоят нещата с конкурентите? Тук от една страна имаме 370 регистрирани производители, но от друга страна са търговците, които нелегално продават вино в бутилки?

Вече не е нелегално, но в България конкуренцията наистина е жестока, защото това, което се случва през последните 5-6 години е, че всеки произвежда и внася вино. Така например имаме хора, които са по-заможни като адвокати, доктори, предприемачи,бизнесмени и т.н. И какво правят някои от тях – купуват 3 тона грозде, правят 1-2 тона вино и го продават като хоби. Това обаче изяжда от пазара, защото го правят много хора без документи, без данъци и се приема като хоби. Като го направят 150-200 човека с по 2-3 тона вино – стават 340 тона. Другият голям въпрос е, че много хора започнаха да внасят. Те имат някакви свободни пари, ходили са на екскурзия в Италия, пили са вино там заедно с хапването и след това изпращат един микробус, товарят 2 палета вино за приятели и за лична консумация. После се оказва, че имат приятел с ресторант и започват да го разпродават по кашони. Както казваме в момента всеки внася и всеки произвежда вино и пазарът е изключително тежък и конкурентен. От друга страна десетина големи производители държат над 60-70% от пазара.

По отношение на Вашия внос – кои най-разпознаваемите чужди брандове, които сте предложили на българския пазар?

Например, Hardys е един много известен бранд, на който ние сме ексклузивен вносител за България. Друг такъв е Kim Crawford, Barton & Guestier от Франция, Château de Berne – много са. Иначе ние работим с доста изби в Италия като Brancaia, като Ruffino – друг много голям бранд. И предлагаме различни вина във всеки сегмент, включително и в най-високия сегмент.

Няма как да подминем и технологиите в бизнеса. Все по-често се говори за роботи, които берат грозде, за генно редактиране, но кои от тези процеси реално са приложими и можем да си представим, че ще работят за винопроизводството в България?

Да, технологиите навлизат, въпреки че отглеждането на лозя и грозде е един от най-трудоемките процеси, който изисква най-много ръчички. Ние имаме много ръчни операции, свързани с гроздето, но технологиите имат своето място. Така например имаме един комбайн за бране на грозде, който може да подбира и да сортира зърната. И скапалите и зелените зърна, които не са узрели не ги бере или ги отстранява веднага и сортира – ето това са технологиите. Става дума за подбор с датчици, лазери и в голяма степен технологиите отменят хората по този начин. При опаковането и бутилирането пък вече говорим за пълна автоматизация. В България все още не е така, но в Германия и Франция съм виждал едно хале със 7 бутилиращи линии, на които работят общо 4 човека, които следят линиите да не спират. И абсолютно всичко е автоматизирано – ние сега се опитваме да направим нещо такова и тази година имаме точно такъв проект. И след два месеца ще имаме машините, с които да автоматизираме всичко и по отношение на опаковането, палетизирането и фолирането.

Казвате всичко, но до момента за какъв процент автоматизация можем да говорим в Domaine Boyar?

По отношение на опаковането автоматизацията и сега е близо 60-70%. Стремим се обаче да стигнем до 95-98%.

Има и други предизвикателства в последните години. Климатичните промени не могат да бъдат игнорирани, особено в такъв сектор, но какви методи използвате, за да смекчите влиянието на тези промени върху лозята?

Няма как да смекчим влиянието им, а те се отразяват все по-лошо на лозята от последните реколти. 2024 г. беше изключително слаба година с ниски добиви. Причините са различни – измръзвания през пролетта и по време на цъфтежа с недостатъчно добри температури или дъжд точно в този период и суша през лятото. Това няма как да регулираме, а се оказва една от основните причини за намаляването на производството на вино в световен мащаб. И там не само консумацията на вино намалява, но и производството всяка година се свива сериозно. Една от основните причини е свързана именно с тези климатични промени, които не позволяват на лозята да се адаптират толкова бързо и това води до чувствително намаляване на добивите.

В бъдеще ще видим ли промяна на сортовия състав в българското винопроизводство покрай климатичните промени и има ли нови сортове, които ще се отглеждат в България?

Аз не мисля, че това ще се случи бързо. Може и да има, но това ще се случи доста по-бавно през следващите 20 или 30 години. Иначе няма как да говорим за промяна в сортовия състав само заради климатичните промени, защото все още няма толкова издръжливи сортове. Аз например се сещам за един-два такива, които обаче не са разрешени за винифициране, но са издръжливи на всякакви условия. Както казах обаче не е позволено да се прави вино от тях. Има и друго нещо – ако говорим за българската Тамянка например, която ние си знаем чудесно – оказва се, че никой по света не е чувал този сорт и никой не иска да го опита. Затова ние ще продължим да произвеждаме т.нар. международни сортове като Мерло, Каберне, Совиньон Блан, Шардоне, които можеш да изнасяш на всички пазари, или да продаваш навсякъде. А Тамянка, Рубин, Мавруд включително или всички други – можем да си ги пием само ние. Отделно вината, които се получават от някои подобни местни сортове не са много приятни за пиене.

Ако погледнем тенденциите при консумацията – при червените вина и розетата имаме спад от 23,6%, а при белите имаме ръст от 3,2% в Европа.

Да, в Европа и в световен мащаб консумацията на червени вина през последните три години драстично намаля. Да не кажа, че миналата година червените вина почти спряха – няма продажби. За първи път от 15 години насам през миналата година и розе вината обърнаха тенденцията надолу – иначе трендът беше възходящ. За сметка на това белите вина отбелязват огромен ръст и всички пият от тях. Аз го отдавам на здравословния начин на живот и на промяната на потребителските навици. Иначе всички искат да живеят здравословно и поради тази причина преминават към бели вина, които вярват, че са доста по-леки и щадящи стомаха. Всъщност обаче полезните вещества са в червените вина. Но така или иначе консумацията и потреблението на червени вина доста намаля през последните години. Domaine Boyar продава около 68% бели вина, а червените вина са около 24-25%, а 10% розета. Така че ние сме предимно бяла изба.

Произвеждате ли безалкохолни винени продукти, които също набират популярност?

Ако трябва правилно да ги назовем – те са деалкохолизирани, а не безалкохолни. Специално при червеното деалкохолизирано вино е хубаво това, че то носи всички полезни вещества на виното, откакто е преминала ферментацията и само алкохолът е изваден след това. Ние вече имаме два наши бранда с деалкохолизирано вино Whisper, като пуснахме такова и при популярния ни бранд Quantum. Тенденцията е доста сериозна при продажбите на тези напитки– става въпрос за ръстове от над 100-200% и ние трябва да се съобразим. 

С тях предполагам се стремите да привлечете и по-младите поколения, тъй като последните проучвания показват, че младите хора вече избягват алкохола и в сравнение с преди 10 години, делът на хората, които консумират алкохол на ежедневна база намалява.

Това е вярно, но за съжаление започвам да осъзнавам, че младите хора заместват алкохола с дрога. И младите хора искат да живеят здравословно и те спират да пият алкохол, но същевременно употребата на други вещества нараства бързо.

И все пак ако се върнем към виното и неговото бъдеще в България – каква е ролята на държавата в развитието на винопроизводството? Сега имаме един стратегически план за развитие на земеделието до 2027г. И на сайта на Държавен фонд за земеделие е публикувана интервенция „Инвестиции в лозаро-винарския сектор“. Вие бихте ли се възползвали от подобна подкрепа?

За огромно съжаление лозаро-винарският сектор в България не е нито приоритетен, нито застрашен, а държавата субсидира или приоритетните, или застрашените. От влизането ни в Европейския съюз през 2007 г. има такива 7-годишни планове и всяка година се дават различни грантове за подпомагане на сектора, които са насочени изцяло към създаването на нови лозя, нови изби, закупуването на машини, съоръжения и т.н. Тези пари покриват някакви капиталови разходи за инвестиции, но в никакъв случай не подкрепят чисто оперативните разходи на българските производители на грозде, от което те имат най-голяма нужда. Така че, да - ние участваме по такива проекти и в миналите години, и тази година, благодарение на тези проекти ще автоматизираме напълно нашето опаковане, бутилиране и подобна помощ е добре дошла, но е недостатъчна.

Все пак, ако трябва да завършим по-позитивно, какво искате да кажете за бъдещето на Domaine Boyar в едно изречение?

Отдавна съм казал, че ние имаме идея и цел да закупим няколко изби, например във Франция, в Италия и т.н. и искам Domaine Boyar да стане наистина международна компания с изби в няколко европейски страни.